6.12.2012 г., 19:22 ч.

Ветрове и мисли 

  Поезия » Философска
5.0 / 2
483 0 4
Днес под мойта непревзета стряха
и под керемидени усои,
уморени ветровете спряха
и си свиха тук гнездата свои.
Тук от днес - след дългите разходки,
ще се спират нощем ветровете.
А пък късните ми мисли-лодки
ще напускат вечер бреговете.
Ще се лутат в нощните морета
на живота ми базкрайно кратък.
Ще се реят в звездните небета
и ще търсят пътя за оттатък. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
  • Аз мислех любовта, че окрилява. Че горе до небето те издига. Тя всъщност със земята изравнява душата...
  • Отвори си прозореца, Господи! Само миг се поспри и послушай... Изгорихме последните мостове. А в душ...
  • Когато пак се преродя, ще бъде всичко по-различно! Дали ще има и следа от моята сегашна личност? Жив...

Още произведения »