Ветрове във висини и огнени армади,
мигове от дълбини с изстиналите клади,
бичове в арени, блажени серенади.
Гласове, разсеяни в разбилия се Ад,
с пространството, отвяло ги далеч
при змей, платил за индулгенция.
Бесове, похулени с прииждащ водопад,
безумството на някой надали ечи
във отлетяла нейде кохеренция*.
*кохеренция - взаимна свързаност
© Николай Стойчев Всички права запазени
Как трудно ще е всяко спускане на ветровете,
как пусто ще е и след тях небето...