Ветровете над моето градче
разнасят възгласи радостни.
Ето днес отново празник дойде –
„Свищовски лозници” вият се багрени.

А в усоите на дунавските лесове
гонят се плачещи златни залези.
Наредени  в стройни редица са гроздове,
наляли гръд опасно издайнически.

Самотни мисли плуват до скалисти брегове
от далечно минало въздишат древни тайни.
Каменни стонове откъсват се от митове
повеи дунавски издишат с песни незнайни.

Хора, коленичещи в църковни храмове
изричат молитви  и носят обредни погачи.
Разчупват преди Гроздобер – хлябове
и даряват усмивки за реколти блестящи.