За празник се приготвяше градът,

със палмови листа и клонки от маслина.

Исус пристигаше в Йерусалим сега,

мълвата изпреварила го бе и знаеха мнозина.

През арка триумфална влезе той,

възседнал скромно своето магаре.

Осанна, тъй скандираше народът в радостта,

но що ли готвеше му днес съдбата?

Дали ще срещне слава или пък сега,

приготвено му беше друго блюдо.

Но той наясно беше с жребият жесток,

съдбата си чертаеше със всяко чудо.

И чудесата трупаха се, но не тях,

очакваха от него тези хора.

И същността човешка изтъкана в грях,

осъди го на кръста на позора.

Но с този кръст спасяваше ни от греха,

венецът трънен стана негова корона.

Разпятието не позор, а слава му дари,

на него молим се пред светлите икони.

И счупи истинската вяра грешните окови,

понесе изпитания и жертви свидни даде.

Днес вярата в доброто злото победи,

и мракът в светлината се разтвори.

И тази светлина струи от небесата,

и озарява градове села и всички къщи.

За празник време е, благословени да сме днес,

с венци, с цветя да спретнем всяка къща.

Да влезем в храма, да запалим свещ,

да се помолим и да замълчим ни трябва само.

Съдбата знаейки ти влезе във Йерусалим!

И слава тебе Господи за туй, че ни спаси,

осанна днес за жертвата ти тъй голяма!