10.07.2010 г., 23:26 ч.
Видение
740
0
0
Очи, изгарящи нощта,
целуват нежно лудостта ми,
ръце от празна самота
забиват нокти във съня ми.
Със ледна длан следи прогарят
и бавно мъката убиват,
врати от спомени отварят
и мигом с мрака си отиват.
целуват нежно лудостта ми,
ръце от празна самота
забиват нокти във съня ми.
Със ледна длан следи прогарят
и бавно мъката убиват,
врати от спомени отварят
и мигом с мрака си отиват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Цвети Сп Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
