yotovava (Валентина Йотова)
2627 22179
12.03.2012 г., 9:53 ч.

Видение 

  Поезия » Философска
597 0 6

На хълма облак. Спира се. Мълчи.

Дали си струва да го тресне

селцето стихнало – две-три врати

с плевни в паяжини и във плесен?

 

И вълк на хълма. През едно око

гладно преценява тишината.

Ни звук, ни птица, нито пък седло -

зимата да може да го яхне.

 

Комин ли пуши? Може би това

видение е знак за смисъла.

Луната висне като обица.

Зад тополата плешива висне.

 

Не вижда звярът в облачни недра –

студът прикотка го, успива –

как Господ Бог през тази нощ прибра

последната душа на самодива.

 

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??