Стопи се билото във здрачината.
Небето бавно потъмня.
И само някъде високо в планината
белее пряспа под върха.
Дали е пряспа или дреха на жена
замръкнала по върховете?
Русалка може би...
Или онази жена - мечта,
прикътана в сърцето,
която идва в сънищата мъжки -
изящно нежна, светла и добра,
и си отива със зората още,
ала оставя винаги следа.
Един копнеж, като живота вечен
остава в мъжката душа
И знае той, че е сънувал,
но все я търси по света!
...Стопи се билото във здрачината.
В небето трепна първата звезда.
А нейде там - високо в планината
белее пряспа...
Или бяла дреха на жена?...
© Мария Марковска Всички права запазени