rudin (Иван Христов)
858 1444
19.10.2013 г., 22:29 ч.

Видение на плажа 

  Поезия » Друга
434 0 8

Последни есенни лъчи

над залива дълбок на Китен!

По пясъка кафяв личи

на стъпки дирята им скрита.

 

С походка на газела мина

край мене. В полъх се разтвори

и като Яворова Мина

във стихове ми заговори.

 

Седефени черупки сбира

и камъчета цветни, мокри.

Аз гледах я с магична сила

със пръсти пясъка как чопли.

 

Краката, галени от пяна,

от вятъра на струна тънка –

дошла от цветните поляни

в морето с песента му звънка.

 

И стана тихо тук на плажа,

че красотата да се види.

Очите следват поглед влажен

подир берачката на миди.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нежни трели ...
  • Прекрасно е, живо...Късното лято, есента, красива жена.Обичам, когато чета нещо, да чувам музика и да го виждам като картина. Получи се и благодаря
  • Поздравчета!
  • Пренесе ме на морския бряг, стопли ме!
  • Като нарисуван е този стих!
  • Берачката на миди отмина ,
    а след нея остана плачещо сърце ,
    дълго морският мирис я догонва ,
    но не докосна нейните ръце !
    Остана само спомена за нея ,
    останаха плачещите вълни ,
    но стъпките водата ги отнесе ,
    и слънцето се скри !
    Браво на автора , красиво е написано !
  • Ех, Иване!
    Имаш очи и думи за неустоимото!
    "...как мимолетное видениье,
    как гений чистой касоты." възкликнал геният.
  • подейства ми като стоплящ порив на морския вятър. за миг забравих, че е есен...
Предложения
: ??:??