ВИДЕНИЕ В ЕКРЮ
Момичето с плисирана поличка
и лека лятна блузка – цвят екрю,
говореше на себе си – самичка,
и – май, че си говореше на „you”?
Усмихваше се някак си свенливо,
за миг един дори поруменя.
И чух – додето пиех светло пиво –
какво ѝ се е случило в съня.
Изящна, ненавременна и малка –
направо статуетка във музей,
на дясното ушенце със слушалка,
погледна ме и каза ми: – Здравей!
Късметът проработи ми! Честито! –
си рекох, свил под пейката нозе.
Направо щях да ѝ изям хендс фри-то! –
към третата си бира – за мезе.
Ако се спре, не знам с какво – със кекс ли
да я почерпя в някое бистро? –
да ѝ река сонет от Уйлям Шекспир
или пък приказка от Шарл Перо.
Но тя отмина. Литна – пойна птичка,
и моето: – Здравей! – едва ли чу.
Момичето с плисирана поличка! –
прекрасното видение в екрю.
17 юлий 2023 г.
гр. София, 9,15 ч.
© Валери Станков Всички права запазени