Видение в лятната нощ...

(Безсъние в лятна нощ)

Лятна нощ зави Земята...

... Вятър вихрено повя

и примъкна Необята

върху – „Моята” земя...

Разпиляха се Звездите

по Небесният харман...

Нейде женски глас изхлипа

и заглъхна неразбран...

В клоните зашумоляха

кротко сънните гнезда...

Тиха нощ и всяка стряха

приюти една звезда...

... Приказна като легенда,

нежна, галеща с разкош –

Бóже, колко е вълшебна

звездооката ти нощ!...

А зад ъгъла прикътан

Ти ли ме попами вън,

и ме залюля из пътя

в тази нощ – наместо в сън...

В Любовта и Боже в Тебе,

вярата ми е една

и е както хвърлен жребий --

другото е суета!...

За това сега бих тръгнал

аз със Вятърът в нощта --

сам на скитане обръгнал 

да го посветя в Страстта...

За да знае как се диша

от умора след любов,

как от всеки дъх предишен

ражда се копнежен зов...

Задухът ме е омаял,

маранята натежá,

но в Началото и в Края --

нямам право да греша...

... Нещо въздуха докосна

мислех вятър е, а то

бе видение среднощно

и в мига разбрах, защо:

--е чаровна и прехласната,

и пленителна нощта –

там от сенките, прекрасна,

идваше към мен Жена!...

... Съблазнително--гальовна,

сюрреална във нощта,

а Стихията любовна

ни в торнадо завъртя...

... Но когато тя във мрака

от където се явѝ

върна се, Мъжът проплака

в мен и болка ме превѝ...

17.06.2017.