Алчни бяха,
Хляба ми деляха,
Водата ми разляха,
Душата ми раздраха!
Караха черни коли.
В очите им видях сълзи!
Бършеха ги Те с пари!
И после проумях.
Не бяха хора...
Из гората се пиляха.
Черни сенки бяха!
© Мария Николова Всички права запазени