Видях те в съня си до мене
в призрачно бялата нощ -
ти нежно цъфтеше кат' цвете
във прелестно ярък разкош.
Ухаеха сладко липите,
навяваха нежност и скръб
и с блясък трептеше в очите
ти сребърно лунният сърп.
В усмивки лазурно лъчисти
сияеха твойте очи.
Кристално сапфирни и чисти
проблясваха ярки звезди.
И сенки безплътни, ефирни
потрепваха плахи в нощта.
И пориви нежни – безспирни
обсебваха мойта душа.
Видях те в съня си до мене
във сребърно бялата нощ -
кат' цвете красиво цъфтеше
с лилаво вълшебен разкош...
© Христо Оджаков Всички права запазени