Сви се залезът.
Погрозня от безредие.
От студа се напукаха
светулките
на звездите.
И паднаха
върху комините -
като рани.
Леден вятър
дръпна по крайчеца
посребрения рог
на луната.
Плъзнаха сенки -
кози стъпки
прегазили тишината.
Писна със сто каба гайди
виелица по полята.
Снежна лудост
парцалено запремята
стъклените си кристали.
Вкочанена и бяла
спря танца си
земята...
Фюууу... Свиреха
ледените кавали
на вятъра.
Зима е... Буря е...
...
Свих се
на топло
във кожухчето
на душата си.
До пролет...
(18.01.1991 г.)
С поздрав и благопожелания за всички Атанасовци и Атанаски със 100 КАБА ГАЙДИ Честит ви имен ден!
Весела ЙОСИФОВА
18.01.2009 Г.
Българите наричаме зимния Атанасовден „сред зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: „Иди си зимо, идвай лято!" („Атанас гелди, яз гелди!")
Ето защо в някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие. В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник „свети Атанас забожда главата си в земята", като по този начин я затопля.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени