VII, Душата
Знаех, че тази любов е нетрайна...
Чувства, емоции – пазеше в тайна.
Жертва на щедрите му обещания –
извор на всички сърдечни терзания.
Шепнех ти, мила, но аз съм безгласна,
сляпата обич към него те тласна.
Как да ти кажа, не вярвай на думи –
дават крила, но са те и куршуми.
Трета година, откак си заплакала,
вести от него и ден и нощ чакала...
Виж как кокиче цъфти посред зимата... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация