ВИЖ, ЛЮБОВ ЗАВАЛЯ
В късчета синьо небе,
сложил си Вечност омайна.
Може би, самовглъбен
с тихо внимание мамиш.
Поглед нагоре хвърли,
виждаш светът на обратно.
Лазят в краката бодли,
драскат с отрова душата.
Свети свенливо луна –
бисерче скрито в сърцето.
Сееш ненужна вина,
луташ се плах и безцелно.
Вярвай, една е Земя,
дъх поеми по-особен.
Виж, любовта заваля,
пълни те Бог отвисоко.
© Санвали Всички права запазени