25.01.2014 г., 18:03 ч.

Виждам 

  Поезия » Друга
360 0 0

 

Виждам огън да гори,

виждам птици да летят,

виждам и море широко,

ах, колко е небе дълбоко!

 

Ти защо седиш и спиш? 

Тук ела и приеми -

космоса и таз вселена:

ручейче, трева зелена.

 

Черно е небе и там

виждам да блести звезда,

даже да е малко бледа,

с поглед весел тя ни гледа.

 

Пита ни защо така

гледаме зловещо, ах,

чуди се звездата наша

що правим си живота каша.

© Димитър Андонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??