Виждам огън да гори,
виждам птици да летят,
виждам и море широко,
ах, колко е небе дълбоко!
Ти защо седиш и спиш?
Тук ела и приеми -
космоса и таз вселена:
ручейче, трева зелена.
Черно е небе и там
виждам да блести звезда,
даже да е малко бледа,
с поглед весел тя ни гледа.
Пита ни защо така
гледаме зловещо, ах,
чуди се звездата наша
що правим си живота каша.
© Димитър Андонов Всички права запазени