Стига в облаци летя,
че като дойде реалността,
като гръм те удря
и
падаш на земята с изпепелени крила,
а сърцето ти - като камък студено
и
всеки, който правеше опити да го достигне-
блъска по него ,
а той се троши и се превръща в пясък
от който, ти, направи огледало
и
всеки, който успееше да го достигне
щеше да види своя образ в него,
а ти ще го попиташ:
- Виждаш ли целият ми свят ?!
© Елиана Янева Всички права запазени