Викът във мене чувствам - надига се и пада,
свой собствен свят си има и свой живот живее.
Желае да излезе и мен да управлява,
и цялата ми болка навънка да излее.
Не мога да го пусна, потискам го с години,
гласът ми се изгуби от тази препирня.
Знам, страда мойто тяло - затворник се явява
на скритата ми същност, която е в тъга.
Надежда още имам, ще дойде ден,
когато ще пусна този вик на воля да вилнее...
Но трябва много сила, и вяра, и желание,
със себе си се боря и тежко е това...
© Драгомира-мира Всички права запазени