14.05.2009 г., 10:25 ч.  

Вик 

  Поезия » Друга
772 0 16

Вик

 

Вън вали! Порой от дни,

от очи и от сияния.

Издигни с длани две

мост над спорни разстояния.

Протегни една тъга

над небе и над безсилия.

Разруши сто мечти,

не довели теб до "милия".

 

Потърси сто слова,

премълчани от неверия.

Притегли в тишина

болката на стиха - белия.

Извърви не целуван

път до пропасти.

Посегни и запали огън

в нежните жестокости.

 

Ако бях, де да бях

морски прилив на разсъмване.

Лунен кръг, водна твърд,

хапче срещу недолюбване.

Щях ли да удвоя

твоето добро обричане?

Нарисувай ме в съня

и търси ме чрез наричане.

 

Хорски шум, суета,

панаири и веселия.

Искаш ли, имаш ли,

нужни ли са ти доверия?

Упрекни този гръм -

изкрещи му до изчерпване.

Викам те над дъга,

побеляла от премерване...

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??