ВИК
Мъдрец и роб на страсти първобитни
живеят си във мене – две в едно.
Заспивам – принц, и се събуждам – скитник,
в Божествените ясли със сено.
Баща ми беше брат на Татко Йосиф –
но как се появих? – тъй не разбра.
В генезиса на простите въпроси
до днес топя си пачите пера.
Сам ден и нощ – с надве разполовена,
пък и ненужна никому душа,
със болките на този свят аз стена! –
и скърбите му с думички теша.
И в радостите – светли вакханалии,
се хвърлях – чисто Божие дете.
И ето, че небето ме пожали! –
прехвърлям вече хълма към стоте.
Войник от наказателната рота
ми изплющя последния камшик.
Все още жив! – по пътя към Голгота,
дано да ви събуди моят вик!
14 юний 2023 г.
гр. Варна, 7, 30 ч.
© Валери Станков Всички права запазени