ВИК ОТ ЗАДНИЯ ДВОР НА СВЕТА
… нейде – в задния двор на света, струпах своите книжици светли,
нямам време да ги прочета! – все в дактил, в анапест, в хекзаметри,
все печали, все Мирова скръб съм наливал! – от празно във пусто,
втори век си го мъкна на гръб! – ей това безпарично изкуство!
А край мене поети – цял полк! – ми се перчеха с кръшните ритми.
През света, полудял от попфолк, аз бях просто небесният скитник.
И навярно съм станал за смях? Във ушите на глухи ли викам?
Цял живот пих и плаках – и пях. Как живях? Ако питате – никак.
Утре в Божия ангелски хор пак ще пея! – с ятата авлиги.
Аз бях лудият в задния двор на света с непрочетени книги!
23 януарий 2024 г. ...