voda (Елица Ангелова)
582 14033
27.02.2013 г., 21:58 ч.

Вина 

  Поезия » Любовна
941 3 24

 

                Не бе случайно, Аз го призовах -

 с разцъфналите клони на душата ми,

 (когато в ирисите му видях

 онези белези от мъжка жажда).


Реших, че мога да го утеша -

 бездънните му рани да лекувам.

 ( И кой да ме подсети, че греша,

 че тъй не бива да се атакува?)


Но зарът беше хвърлен. Продължих.

 А случаят довя попътен вятър.

 Закърпвах чувствата, кроих и ших -

 напук на писаното от съдбата.


Напук на всичко сбъркано у мен,

което с любовта ме разминава,

 очаквах да се сбъдне онзи ден,

 когато и ще вземам, и ще давам...


Очаквах - не дочаках. Празнина

остана помежду ни. Зейнал кратер.
Сега си тръгвам с гърбица вина,

 че евтино заложих любовта си

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??