Искам омразата да свърши и лутането във тъга,

отмъщението и то да приключи,

злото дълбоко във мен да заспи,

в миналото всичко лошо да се изкупи. 

Бях объркана и знам, че сгреших,

все отдръпната, заслепена от неосъзнат страх,

но положих усилия и много се промених,

не искам повече всичко, което докосна, да става на прах.

Но все убива ме тази вина

и не ми дава път към света,

че желая да си отмъстя

сама единствена в нощта.

От това желание искам да се отърва,

старая се да бъда добра,

не си позволявам да греша,

искам правилния път да избера.

Не знам до кога ще издържа -

вечно да се лутам самотна и да се вбесявам

на това мое желание да наранявам,

то е грешно и отвътре ме изпива.

Нуждая се от някой, който сред моя мрак да пръсне светлина,

защото отново и отново болката във мен гори

и не оставя капка доброта

във моите очи, пълни със сълзи.