Винаги има какво да критикуваш в едно стихотворение, което не си написал
Бърза мисъл ме събуди в пролетната нощ,
завлече ме на бюрото ми и се изписа на хартия.
И като че ли бях затворник, а музата - килия,
денят не идваше още, но в главата ми бе фурия,
изливайки върху ми все такъв голям разкош.
Сутринта преуморен от самия себе си и от творби,
излязох да дам на ума си малко свободно време,
но сякаш музата не се измори, не и беше бреме
да се завърне и да посее в мене новото си семе,
сякаш някое чаровно момиче, преди време ме рани.
Не беше сън, не беше случайна лирична среща. ...