По-добре не идвайте – с престорен смут!
Аз знам, че сте пълни 
с човешка отрова.
Присмивайте се, но не тук!
Милите, това е ваш`та порода!

Такава смешна присъда -
да бъда само труп,

а вий да ме жалите
и оплаквате известно време.

Не е ли смешно да плачете,
а вчера ми казвахте, че съм груб...
Жалките, това е ваш`та природа!

Не ми правите напук –

като че ли съм жив,

за да съжалявам.
Но ми е мръсно да зная,
че болни хора реват
и пълнят пръстта с отрова.

Но аз ще съм винаги тук - 
дори червеите няма да ме затрият!

По-добре погребвайте друг,

защото в мислите Ви

винаги ще живея!