Две затворени очи
Виждам пред лицето си
Това е моята мечта
Да спиш в прегъдките, в ръцете ми
Защото като спиш ми липсваш
Въпреки че ти в мене си
Но искам и мечтая
Да държа затворени очите ти
Само тогава си представям че си моя
Само тогава си казвам че мога
Да съм с теб и да повтарям вечно
Обичам те и да е тежко
Защото е така и още те обичам
И никога не ще отричам
Дори пред дявола, пред ада
За тебе ще говоря с наслада
Защото всяка моя дума изречена за теб
Е невинна и красива
И дори да си далеч от мен
Аз ще те наричам мила
Защото няма друга като теб
Няма друга и не искам аз да има
Искам те до мен
Защото винаги съм те обичал мила!
© Атанас Дизов Всички права запазени