3.12.2018 г., 8:54 ч.

Вината 

  Поезия » Любовна
690 1 2

 

 

Една жена те викаше по име, 

ридания отекваха в нощта

опита да избягаш, да се скриеш,

но думите... разкъсваха стени!

Вината се издигаше в небето, 

връхлиташе със силата на ураган,

убежището, най-накрая се разклати 

отдолу зейна непрогледна яма.

Не остана път за избавление 

светкавица разряза тъмнината,

а ти преви се, падна на колене,

заровен в пясъка, уплашен за живота си.

И стана тихо, бурята замря 

останаха звездите да просветват

надигна плахо свитата глава

усети топлина и опрощение.

Изправи се, почувства се герой,

оцелял във битка със титани, 

а тази, същата жена

нямаше я...

да превързва "раните"..!

 

 

© Весела Маркова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??