Винни пари и тютюн...
Някой тук е чакал,
гледал как вали навън
и навярно плакал.
Капала оная свещ
със сълзи от восък,
който с нож да остържеш
и да хвърлиш после.
Рози - алени уста,
жадни за целувка,
но несложени в вода
си увяхват тука.
В чаши вино - две очи,
от любов налети...
Истината как горчи -
пий, за да усетиш!
И в съдина сладък хляб,
неначенат даже,
грях ли, кой ли случай сляп
го съсухрил вече.
Винни пари и тютюн...
Някой... не дочакал,
тръгнал под дъжда навън
и... дотук е плакал.
Няма рози и сълзи,
няма хляб и вино,
нищо не сладни, горчи,
но животът... минал.
© Даниела Тодорова Всички права запазени