Сърцето претръпна и виното свърши,
напълни се стаята с дим от цигари...
Защо ли душата все още се гърчи
от старата болка на хиляди рани?
Поряза я сякаш стъкло от бутилка -
спомен мъгляв се промъкна коварно
и впи се в плътта ми, сега съм безсилна,
ни с вино забравям, нито с цигари.
Тровя си тялото, тъй както животът
в мен бе без милост отровен...
Душа на парчета, душа тъй сиротна...
почерня я тежък спомен любовен. ...