И слънцето показа гръб
На хоризонта изсветля
Пробуди се денят без скръб
За миналото на нощта.
В лозята всичко оживя
На жив мравуняк заприлича
Плодът на боговете засия
Огряно от на слънцето лъчите.
Превърнаха го в еликсир
Вкусът му оценен е свише
А чувството от този вкус е пир
За който с златни букви в историята ще се пише.
В Асеновград са тез лозя
И майсторите тука са родени
Защото нейната земя
Ги ражда толкова големи.
А виното е истинска наслада
И истината в него ще откриеш днес
Превърнало се е в балада
Предавана във времето като блажена вест.
© Hristo Hristov Всички права запазени