Една звездичка се повдигна на пръсти,
изгаси уморения лунен фенер.
Вятърът тихо крилете си скръсти
и се шмугна под клонче имел.
Тъмнината дъхти на сено окосено
и на топла, като пита земя,
две щурчета подреждат акорди
в прежаднялата моя душа.
Пия талази виолетова нежност
от бездънната чаша на небесния свод.
От очите ми тръгва копнежност -
до теб, през тъмата проправя ми брод.