finaltouch (Георги Ванчев)
291 425
9.08.2009 г., 17:31 ч.

Виртуално 

  Поезия » Философска
911 0 7

Самотните жени  среднощ говорят...

Самотните мъже говорят също...

Внимателно общуват и не спорят.

Защото имат с кой да спорят вкъщи...

Самотни хора искат да споделят...,

защото имат думи неизказани...

Среднощни хора... те са много смели,

защото тук са с данни недоказани...

Ала, макар в пространството да няма

реалност – те се чувстват по-щастливи.

И в тази нереалност... тъй голяма...

те чувстват се прекрасни и по-живи...

© Георги Ванчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

  • прекрасен паралелен свят си описал!
    разбира си, той също не е идеален
  • Сутрешен поздрав на среднощните хора!Много си прав!Мисля, че е чудесно човек да търси щастието и ако не го намира в реалния свят,защо пък не във виртуалния? Всъщност, можем ли да сме сигурни, кой свят е истински? Аз лично приемам за истински този, в който се чувствам добре!
  • Ако приемем "тази нереалност" за паралелен свят сигурно и по-живи би могло да се чувстват в него.
    Среднощен поздрав!
  • Напълно съм съгласна със стиха.
    Поздрави, чудесно е.
  • Браво!
    Това е истината, а ти си я изказъл в прекрасен стих.
    Поздравления!
  • ..Много добре казано!Това с виртуалната реалност е ясно!Стиха е чудничък!Поздравления!...
  • прекрасни - определено. недосегаеми - може би. по-живи - едва ли.
Предложения
: ??:??