Не се яде, не може да се пие,
тогава важно ли е за човека?
Такива ли ще сме сега и ние –
с инстинктите си, чак от памтивека?
Не се ядат ни чувства, ни тревоги,
не се пие надежда и мечта.
А мислите, думите са окови,
по-здрави от желязо и скала.
Материя и дух, антипосоки,
страните – две, монетата – една.
Не оскотели да сме, а високи –
чак върхове в небесна синева!