Високо горе в планината,
изчистена от хорска глъч,
пристига първо светлината
със първия си слънчев лъч!
Градът и той се някак буди,
премигва сънен всеки блок,
но още мрака непрокудил,
потъва в сивкавия смог!
Високо горе в планината,
където утрото се пали,
на воля разпери душата,
слънчев лъч да я погали!
© Исмаил Али Всички права запазени