Висшата Жрица
....................................................................
Прости ми всички грешни мисли,
събирани по пътища и по канавки,
по сънища и по поляни с незабравки,
по белите и черни нощни страници,
по нотните листа, по ничиите граници.
Моли се с мен, за нас, за мен, за светлината.
За плашещото сигурно, за трайно-тленното.
Моли се за приведените като класове глави.
Забий в земята поглед, забрави и се моли
за всичките пространства, хора и хармонии.
За пръстите, мечтаещи да пуснат
в чувствата на нашата съдба
дълбоки вечни корени.
За любовта която ще ни надживее,
разбивайки на пух и прах
последната ни обща вяра в нея.
Моли се мълком, братко Жрецо.
Моли се... Другите не смеят.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени