Сега съм дете и играя,
но знам, че ще стана голям.
Все още обаче мечтая
по цял ден във къщи да ям.
Обичам с охота да хапвам –
от сутрин до късния здрач,
да дъвча, преглъщам и мляскам...
Май трябва да стана готвач.
А майка ми само се кара:
- Виж колко си станал дебел?!
И пали от нерви цигара,
но аз отговарям й смел:
- Ще видиш, когато порастна,
как манджа ще бъркам с черпак –
ще правя вечеря прекрасна.
И няма да бъда глупак
да искам да ставам учител
или пък да карам камион.
Аз искам храна да опитвам,
пък нека приличам на слон!
© Диана Фъртунова Всички права запазени