Яна_Славянска
78 резултата
Във огледалото поглеждам,
червило слагам, скубя вежди.
Залепвам мигли като четки –
от малка все съм си кокетка.
Но някак си без чар, безлична, ...
  65 
Басейнът беше голям, с бъбрековидна форма, в чиято извивка бе разположен открит воден бар. Като мъниста на огърлица около водното деколте се нижеха бели чадъри, под чиято сянка кротуваха редици бели шезлонги с бели дюшечета, опнати върху тях за по-голям уют на гостите на хотела.
Собственикът му бе н ...
  120 
  100 
  109 
  207 
Мисля си, защо не може
ей така да съм щастлив –
честно, искам, мили Боже,
тъп да съм и мързелив.
А ми казват, че съм умен ...
  170 
По облаци гадая. Виж небето –
прилича на утайка от кафе.
Съдбовни знаци, свити на кълбета,
търкалят непознати богове.
По облачните ръбове се стичат ...
  212 
Още чистя праха от Луната,
полепен като мед през нощта
по петите, открили следата
на една моя звездна мечта.
Във съня си по лунната черга ...
  226 
Не виждам добре без очила – с пет диоптъра късогледство съм. И никога не свалям цайсите. Чувствам се като гола без тях. Е, в банята ги махам, нали трябва да си измия лицето. Но в морето като влизам – не. Няма да знам накъде да тръгна, за да изляза после на брега.
Това лято като всички, които живеем ...
  394  11 
Понякога изплаквам болка в стих.
Прошепвам я без глас като молитва.
Душата ми е храм – прикрит и тих,
а често с взлом вратата му подритват.
Понякога по-малко уж боли – ...
  203 
  350 
Китоловната шхуна „Клайпеда“ кръстосваше северната част на Тихия океан в търсене на богат улов. Китовата мас, а и месото на най-едрия бозайник на планетата бяха търсена стока и капитан Блейк се надяваше да напълни трюмовете с „голямата риба“.
Морският съд бе гордост на китобойната флотилия. Беше доб ...
  310 
Тръгна да шета в света ни инфлация,
вредом се тя настани –
без референдум, без демокрация
доходите ни замрази.
Но пък цените препускат, подгонени ...
  263 
Рисува слънцето със цветни тебешири
в прозорците, наместо по асфалт.
Разресва се със клонки от чимшири,
а от лъчите капе шоколад.
Денят сладни. Виж, сладко от смокини ...
  244 
Във тази къща – вече ничия,
изгниват дните като мушмули.
И скрити зад пердетата надничат,
набръчкани от вехти скрупули.
А дървояд дълбае часовете ...
  259 
Самотен мъж прането си простира –
ред дънки, ред фланели и бельо.
Неделя е. Край тихата квартира
денят подкарва вехто колело.
А вятърът зад ъгъла го дебне ...
  255 
  352 
Старомодна съм. Книги чета, отпечатани
със мастило на тънка хартия,
и хартиени вестници, малко останали
във кварталната книжна сергия.
Старомодна съм. Още си пазя винилите, ...
  288 
Влакът потегли спънато и със скърцане, огласяващо недоволството му, че трябва да се размърда, за да ни закара до другия край на България. Но поне като пич тръгна навреме. Чакаше ме дълъг път до морето, където тайфата отдавна се давеше в бира, а аз, както винаги, имах неотложни дела за довършване, пр ...
  498 
  466 
Понеже вече сняг не пада,
ни в късна есен, нито зиме,
щом захлади се, пак ще страдам –
с шейната няма да се снимам.
Не ще да мятам снежни топки ...
  429 
Денят разтваря острите си ножици
да си направи есенна украса.
Изрязва първо къдравите облаци
като дантела за салонна маса.
Нагъва в чудно оригами изгрева, ...
  550 
Защо твърдят, че есента е тъжна –
листата ѝ са хиляди слънца,
които топлината с жар поддържат
в сезона на разбитите сърца.
И не дъждът сълзите насъбрал е, ...
  352 
Като коте се гали днес утрото в мен,
мърка тихо, преде светлината.
И се влачи денят като рис по корем,
тихо дебне да сграбчи Земята.
А светът, все така от съня гурелив, ...
  267 
Дъждът припрян се спъна във врабчето,
което жадно пиеше сълзите му.
Във локвите надничаше небето
и облак дебнеше със стъпки ситни
да хване птичката, подобно котка – ...
  409 
И днес Икар криле разтваря
във висините да лети.
Но пак мечтите му провалят
различни пречки и беди.
Ала не се отказва лесно – ...
  451 
  420 
Ах, дано и тази зима
пак на двора сняг да има.
Да се гоним със снежинки,
ситни като песъчинки.
Искам като във вълните, ...
  456 
МОРЕТО СТАНАЛО Е ЧАЙ
Пак чайника е кипнало морето
и ври водата, пенят се вълните.
Деца се пръскат, скачат на кълбета,
родителите гледат ги сърдито. ...
  468 
КАКВО ЛИ Е ДА СИ МОРЕ
Какво ли е да си море –
да нямаш край, дори посока.
От майка да не си роден,
сред бездни тъмни и дълбоки. ...
  401 
Познавате ли Тошко Африкански?
Случайно с него аз се запознах.
Но моят Тошко всъщност е Балкански.
Потънал беше целият във прах.
Измъкнах го на баба от тавана – ...
  468 
- Красива си – погали ме морето.
Рапанът като с рупор го повтори.
Но чух до мен как смее се хлапето,
което пясък пръскаше в простора:
- Та ти си стара като мойта баба, ...
  742 
Като престъпник се промъква бурята –
на пръсти, подло удря в гръб,
с юмруци блъска, мачка, скубе бурени.
На всичко сякаш има зъб.
Извива с гняв ръцете на дърветата ...
  423 
Жили жегата като пчела,
хвръкнала от слънчевия кошер.
Слага слънчевите очила
облак, изтъкан от пухкав мохер.
Сламената шапка прегоря, ...
  346 
Когато малка бях, мечтаех
да съм вълшебница добра.
Със пухкав великденски заек
да тичаме на свобода
и да превръщам Пепеляшки ...
  493 
Откакто доктор Петров ме информира авторитетно, че имам хроничен фарингит и трябва да забравя газираното и студените напитки, бирата я пия топла – за ужас и потрес на всички приятели, с които споделям пивочерпенето. А на загрижеността им за благоденствието на фаринкса ми, че – ама, нали бирата е газ ...
  607 
В един момент престава да боли
от думите, с които те обиждат –
несправедливи, унизителни и зли,
и черни като въглени във жижна.
Дори не плачеш, все ти е едно – ...
  915  12 
Принцеса шута пита
какъв е този крал.
С такава малка свита
в колиба ли живял?
Готов съм да заложа ...
  471 
Дядо вика оня ден:
– Дайте внучето при мен!
Искам аз това дете
здраво, умно да расте.
В село няма интернет, ...
  542  12 
  546 
Предложения
: ??:??