Lovewear (Пепър Формаджи)
97 2193
30.01.2013 г., 17:45 ч.  

Вкъщи 

  Поезия » Друга
592 0 7

 

 

На моята крайпътна гара,

боядисана в светлозелено,

е осем часът,

а тогава

минава транзитно локомотив

по посока на щастието.

Жалко, че съм заета,

иначе щях да го хвана.

 

Боядисвам небето в лилаво

и си изрязвам триъгълник.

Вземам си резен от диня

и ето ти лодка

в морето от слънчева бира.

После си правя вечеря

от мандаринено жегаво лято

и зеленчукова паста със сирене.

 

Тъмното е прегърнало светлото,

а ти издишваш окръжности

безкофеинова гореща нощ

от димящата си тънка цигара.

После ги вплитам в оградата

и си оставям най-тясното кръгче

да ми бъде венчален приятел.

Усмивките ги облягам на скута ти.

 

Есента е изпрала престилката си,

а Караман не спира да лае.

Време е да се прибирам вкъщи.

Баба и дядо ме гледат отгоре.

 

 

 

 

 

П.С.: Благодаря на всички за случайното или редовно посещение на страницата ми, за прочитите, коментарите и хубавите думи. Радва ме вниманието Ви.  :) Успех на всички и до нови срещи!



 

© Пепър Формаджи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разкошно...толкова цветно и усмихващо
  • Откраднах си парченца от твоите зелено - лилави - мандаринени думички и ми стана топло и усмивчено
    Благодаря и аз, Пепърче


  • ... за транзитните трябва да нацелиш началото...
    може и с услугите на Артър Дент (примерно)!
  • Мило иносталгично някак.
  • Много е хубаво! Бях забравила, че щастливите влакове са винаги транзитни...
  • Уоу!
Предложения
: ??:??