Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
18.12.2021 г., 19:38 ч.  

Успях! 

  Поезия » Друга
508 6 10

Обикновено аз съм тази дето,
си тръгва нощем боса и сама.
Светулка съм и дом ми е небето,
прегръщам сови в нощната тъма.

 

А ти похъркваш кротко на дивана,
прегърнал котка. Сън да ти преде,
а аз летя, хвърчило да си хвана,
да отлетим. Не питам и къде.

 

Луната ми намига дяволито,
танцувам тихо с падаща звезда,
оглеждам се в еленово копито,
за мен събрало живата вода.

 

А зазори ли, сънена и боса,
ти правя палачинки. Щипка смях
добавям. И в кафето, дето нося,

магия лунна. Ето на! Успях!

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??