Навън нощта припада,
излъгана от здрача,
небесната ограда
една луна прескача.
Залита и се спъва,
в прозорците наднича
и нервите опъва
на хорското приличие.
Единствено земята
върти се и нехае,
пак влюби се луната
по навик краткотраен.
© Ивон Всички права запазени