Влюбена жена

12.03.2019 г., 8:40 ч.

Поезия » Философска

283 0 1

Сбогуването тебе е молитва -

за кратко, само за нощта.

В утрото зорницата ме вика -

да пием двете първата роса.

И сянката на бездната е само сянка,

не ме преследва, както до сега.

Не е останало и камъче от нея -

наяве мога и да полетя.

От фибрите ми ще избликне слънце –

лъчи от спомени към вечността.

Победа или загуба - едно и също са -

жена съм и ще сътворя света.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2019-03-12T12:49:05+02:00

Браво! Силно, одухотворено, истинно!