Няма да ти казвам, че очите ти са небеса -
ще изтрия от тях дъжда
вместо това.
Няма да те питам - лъжа ли е любовта -
ще я превърнем в истина
вместо това.
Вместо сън, вместо дъх - ще живея,
вместо обич
ще се влюбя в теб.
Вместо щастие и вместо пак да оцелея
тук, във този
стих ще се превърна в лед...!
© Маломир Стръков Всички права запазени