670301 (Павлина Гатева)
1387 361
4.12.2013 г., 13:40 ч.

Вместо есето, което ти поръчаха да напишеш 

  Поезия » Друга
383 0 6

Когато ми затвориш ти очите
и тялото престане да боли,
когато безвъзвратно ги издишам
надеждите и в техните следи

душата ми, оголена, забрави
за временните (земните) дела,
пред мен когато вечността отваря
врата към неизвестното, в ръка

когато стискам с пръсти твойте длани
и се разпада връзката ти с мен,
усмихвай се. Ни капка от страдание
не искам да почувстваш! Нито ден,

във който да скимтиш, че съм отишла
във лоното на вечността.
След мен - децата ми ще донапишат
живота, като с пръсти по вода. 

И спомените ти ще са излишни,
защото сме ги имали сега.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??