Ако умра внезапно – недейте да скърбите!
Не ще смирено легна под дървения кръст.
Търсете ме в Небето, на изгрева в лъчите
и в мириса прекрасен на плодородна пръст.
Ще бъда вик на жерав, изгубил свойто ято.
Ще бъда звезден дъжд, внезапно завалял.
Ще бъда южен вятър – въздишка на тревата.
Цветът на млада вишна – невинен, чист и бял.
Внезапно ще се връщам във песен на авлига,
в очите на росата – тъй светли и добри...
Във приказки красиви от най-любима книга,
във въздуха, водата, във огъня дори.
Ако умра внезапно - недейте да скърбите!
Недейте, не оплаквайте последния ми час.
Аз тук ще си остана – частица от душите.
Невидима, обичаща ще ви закрилям аз.
© Нина Чилиянска Всички права запазени