Hekredel (Христо Славов)
1524 419
22.09.2014 г., 19:19 ч.

Внуците 

  Поезия » Друга
624 0 2

Внуците

В Драгойново сме седем души:
три възрастни и четири деца.
Тук само детски глъч се слуша
и пълни с радост нашите сърца.

Двете момчета са големи
и те командват този детски свят...
Решават свои теореми
и ни показват кой е кум и сват!

Светът ни е за тях създаден...
Те от батака ще ни изведат!
Но в патоса си най-естраден 
не могат да ни разберат!

Понякога аз им се сърдя...
Най-вероятно е да не съм прав!
Не мога аз да се разгърдя
и да покажа неспокоен нрав!

А малките са пет годишни,
все щъкат милите, с беди край нас.
За мен са мойте дни предишни,
и затова над тях аз нямам власт...

По цял ден те ни разиграват...
Те в своя малък свят над нас стоят,
енергията си раздават,
докато вечер във леглото спрат!

Аз искам да съм царят на селото
и затова се правя на сърдит
и все завършвам свойто дело
така, че аз да си остана мит!

Тепърва те ще са в живота...
Но първо трябва да го разберат!
Да тръгнат  те от мойта кота
и да надграждат своя дълъг път!




 

© Христо Славов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Човек не бяга от хубави думи и потупване по рамото!Благодаря за написаното от Вас и за пожеланията!
  • Добре описано!
    Почувствах детската глъчка
    и смях около теб!
    Поздрави и много здраве
    и късмет за всички внуци
    и за теб!
Предложения
: ??:??