Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
8.08.2010 г., 19:57 ч.

Вода 

  Поезия » Друга
839 0 13

Тя е вода. Струи като живота,

клетките ù помнят сътворението.

Прегърнала вселенската му болка -

тя е Жената. Вечното спасение.

 

А той живее в сянката на дъжд,

прелял сърце в душата на реката.

По бързеите, с устрема на мъж,

е обладавал древната ù памет,

 

откакто обитава  вечността

ранимото ни време на земята.

И двамата съзнават, че така

от себе си взаимно се спасяват.

 

Но заедно приличат  на сълза,

напираща в окото на създателя.

Отрони ли се -  тя е пак вода,

той - болката по спомена за цялото.

 

 

© Бистра Малинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??