Вода
Усмихват се сълзите на дъжда.
Реката на живота ги прегръща.
Поглъща страховитата ръжда
и ничия тъга назад не връща.
Мастилените тайни на мига
в подмолите на речното корито
се спъват в корените на брега
и ронят скелета му - явно или скрито.
Вода! Не можеш да я спреш.
Тя има свои правила и нрави.
Изплака облакът деня горещ
и после бързо го забрави.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Светлана мила, сърдечно те поздравявам, с обич.