4.01.2018 г., 10:19 ч.

Вода 

  Поезия » Философска
520 0 2

Излиза мъничко човече

за нов живот на този пъстър свят.

Не ще да плува, а ще лази вече,

от туй избива го на плач.

 

И ето го пак нашето човече –

избутано внезапно във дълбокото,

забравило да плува вече, 

бере душа и драпа то към сухото.

 

Порасна то, превърна се в човек,

водата стана пак приятна.

Животът е отново лек,

щом плува във водата необятна.

 

И колко странно и перфектно, 

Наистина, невероятно е това –

преодолее ли страха си – неизменно

човек го чака сладка свобода!

© Александър Лозанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??