ВОДОПАДНИ МИСЛИ
В живота си от всичко аз опитах -
по къшей, по трошица, по сълза.
Познах вкуса на медената пита,
отпих тъга от бялата бреза.
С усмивка често кърпех битието -
озъбен хищник, жертва в мен видял.
А сянката превръщаше портрета
във грешник, своя грях неосъзнал.
Но винаги надеждата разлиствах,
по детски търсех своя хепи енд.
Измивах с водопадните си мисли ...