24.04.2008 г., 17:15 ч.

Войната на поета 

  Поезия » Философска
556 0 7

Войната на поета

 

Поетът може да не иска,

но музата го тласка веч'

към яркия и сладък изгрев,

към грозната, ревяща сеч.

 

Поетът трябва да поеме

през своята съдба нелека -

тя иска всичко да му вземе,

но ще го отведе далеко.

 

През пътища сияйни и студени,

през облаци от светлина и дим

поетът ще лети и лази,

ще се опитва да се пази

от пътищата на раздора,

от суетите на позора,

от изкушението на мрака

и ще удари, без да чака.

 

Когато чуе свойто име

и дойде неговият ред,

в сияйни рими ще запее,

обгърнат в пламъци навред.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря искрено за всички мнения и оценки. Ще има още...
  • Много добре написано!!! Поздрави!!! Изпълни ми душата !!!
  • Браво , моето момче!Поздрави за прекрасния стих!
    Бъди щастлив и весели празници!
  • "в сияйни рими ще запее,
    обгърнат в пламъци навред."... разбирам култът ти към ПОЕТА(най-малкото от заглавията ти личи)Обожествил си го.(което е похвално). Но (да не кажа абсурдно)наивно и плоско.За поета като за човек.Един винаги стоящ в страни"дрисльо" който рисува труповете, докато другите ги създават във ВОЙНАТА.И да неговата, на поета войната се води с думи и може много да направи с тях, но... Твое виждане!Поздрав!
  • кой е казал,че поетът е вятър работа...
    ето ви РОЕТ !
    браво Нико, само така...
    с уважение !
  • Добър си,поете!Съхрани се...
  • Много мъдрост има в стиховете ти!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??