Войната на поета
Поетът може да не иска,
но музата го тласка веч'
към яркия и сладък изгрев,
към грозната, ревяща сеч.
Поетът трябва да поеме
през своята съдба нелека -
тя иска всичко да му вземе,
но ще го отведе далеко.
През пътища сияйни и студени,
през облаци от светлина и дим
поетът ще лети и лази,
ще се опитва да се пази
от пътищата на раздора,
от суетите на позора,
от изкушението на мрака
и ще удари, без да чака.
Когато чуе свойто име
и дойде неговият ред,
в сияйни рими ще запее,
обгърнат в пламъци навред.
© Нико Ников Всички права запазени